About: alex

Vivamus vel sem at sapien interdum pretium. Sed porttitor, odio in blandit ornare, arcu risus pulvinar ante, a gravida augue justo sagittis ante. Sed mattis consectetur metus quis rutrum. Phasellus ultrices nisi a orci dignissim nec rutrum turpis semper.

Recent Posts by alex

Папагал Малък Александър

    Малък Александър (Psitticula Kramer)

    Произход: Малкия Александър идва от южната част на Азия и тропическата част на Африка.

    Виждат се в гори, а също така и в безводни среди. Не е необичайно да се срещнат и в градски райони.

     

    Обща характеристика:

    Малкия Александър е зелен, с червена човка, завършващ с остър черен връх, имат пръстен около врата. На дължина достигат 40 см. В природата живеят на ята от 4 до 6 птици. Полова зрялост достигат след 3 години. Те са добри летци. Снасят от 4 до 5 яйца. Хранят се със семена, плодове и зеленчуци. Мъжките Александри имат черен пръстен около врата, който започва под човката и завършва с розов и бледосин външен пръстен. Mалкия Александър има много цветови мутации, като се започне от стандартния зелен, жълт, син, бял до много редки виолетови.

    Щъркел

      Обикновен мишелов

        Бухал

          Зеленоглава патица

            Мускусна патица

              Белочела гъска

                Мандаринка

                  Розов пеликан

                    Ням лебед

                      Ням лебед

                      Щраус

                        Щраус (Struthio camelus) е птица от разред Щраусоподобни (Struthioniformes). Той е най-едрата съществуваща в наши дни птица.

                        Разпространение

                        До първото десетилетие на 20 век, щраусите са били широко разпространени в много части на Африка и югозападна Азия. Сега в дивата природа се намират само в отделни части на Източна Африка. В наши дни значителен брой щрауси има в щраусови ферми в Южна Африка и в Южна Австралия.

                        Общи сведения

                        Освен че щраусът е най-голямата от съществуващите птици, той е и единствен член на семейство Щраусови (Struthionidae). Щраусите са едни от най-старите птици живеещи днес на Земята и са в групата на нелетящите птици наречени „ratite“. Щраусите са номади. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата с добре развити нокти, което е тяхното главно оръжие за самозащита. Блъскайки с гърди противника, щраусите нанасят мощни ритници насочени напред и ноктите на пръстите им, могат да предизвикат тежки наранявания. Мощната бедрена и подбедрена мускулатура в комбинация със силно удължените „тибиотарзус“ и „тарзус“ им позволяват да постигнат скорост до  70 км/ч при бягане.

                        Един голям мъжки щраус достига до 2,5 м височина и тежи около 135 кг. Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части бели и черни. Женските са по-малки и имат сиво-кафяви пера. И при двата пола главата изглежда малка в сравнение с останалата част от птицата.

                        В дивата природа човек трудно може да се доближи до тях освен в резерватите, където птиците са свикнали с човека. Птиците имат големи кафяви очи, горните им клепачи имат тънки перца, които приличат на дълги мигли, предназначени да ги пазят от силното пустинно слънце. Те имат изключително зрение. В открито поле, дългата шия на щрауса и малката му глава действат като перископ, обръщайки се на всички страни за непрекъснато наблюдение на полето, докато голямото му тяло остава скрито зад храсти и скали. Животни търсещи безопасност като зебрите, използват косвено остротата на тези погледи.

                        Размножаване

                        Щраусите живеят до 70 г. и прекарват стадния си живот в малки разпръснати стада. Дивата птица стига полова зрялост на 4 години – във ферма на 2 до 3 год. Могат да се чифтосват през цялата година, но пиковия сезон е от пролетта до лятото. По време на чифтосването мъжкият се отклонява настрана с една или повече женски за изпълнение на ритуала по ухажването. Женската не снася яйца докато мъжкарят не направи дупка в земята. Всички женски снасят яйцата в тази дупка, докато не станат 10-15 и тогава мъжкият и старшата женска ги мътят в продължение на 6 седмици. В природата мъжкарят е много добър баща и много грижовен за пиленцата.

                        Хранене

                        Щраусите се хранят основно с растителна храна. Приемат различни плодове и семена, също и листа и филизи от храсти, пълзящи и сочни растения. Ядат също и малки безгръбначни и гръбначни, като гущери например. Поглъщат едри семена и камъчета, помагащи на храносмилането на твърдите храни.

                        Ему

                          Ему (австралийски щраус) (Dromiceus novaehollandiae).

                          Родината му е Източна Австралия и о. Тасмания. Преди е бил много по-разпространен. По-едър е от нанду: висок е до 1,70 м и те¬жи 55 кг. Има пухкаво сивочернокафеникаво оперение със синкав оттенък на главата. За разлика от щрауса Ему е с три пръста на задните крайници. Нокътът на средния пръст е по-голям и заострен и служи за самозащита, тъй като подобно на щраусите и те ритат напред. Предните крайници (крила) са почти рудиментирани за разлика от тези при щрауса. Наличието на две резонаторни торби в областта на шията са причина Ему да издава хараткерен звук на тимпам.

                          Размножаване и хранене

                          Ему е моногамна птица, която в Австралия се размножава през декември-януари. Женската снася 6 – 20 яйца в гнезда, издълбани в пясъка. Интересно и характерно е че цветът на яйцата при Ему е тъмнозелен. Мъжкият ги мъти 50 – 60 дни и през това време почти не се храни. След това се грижи и за от¬глеждане на малките, които имат пухесто оперение и са оцветени ивичесто.

                          Ему се храни с насекоми, треви, семена и плодове.
                          Ему живеят добре в зоологическата градина. При застудяване на времето се прибират в затворено и затоплено помещение.

                           

                          Обикновен паун

                            Обикновен паун

                            Обикновен паун (Pavo cristatus) е едра птица от семейство Фазанови.

                            Разпространение

                            Видът е широко разпространен в Пакистан, Индия и Шри Ланка на надморска височина до 2000 м. Ареалът му на местообитание обхваща районите южно и източно от река Инд, в Джаму и Кашмир, източен Асам, южен Мизорам и целия Индийски полуостров. Обитава както джунгли и горски местности така и обработваеми земи в близост до селищата.
                            Макар, че е пренесен доста рано в Средиземноморието широко разпространение в Европа намира след походите на Александър Велики в Индия.Одомашняването му е спомогнало видът да се разпространи във всички части на света.
                            Паунът е защитен вид. Той е напълно защитен от Закона за индийските диви животни от 1972 г. Видът е обявен за националната птица на Индия.

                            Описание
                            При паунът е ясно изразен половия диморфизъм. Мъжките са ярко оцветени с дълги пера на опашката, които по дължината си имат характерни „очи“. Дължината на тялото е около 100 – 125 cm, а опашката 40—200 cm. Мъжките тежат 4 – 6 kg, а теглото на женските варира от 2,75 до 4 kg. Главата и шията са със син цвят, гърбът е зелен, а долната част на тялото е черна. Женските са сивкави на цвят, по-невзрачни и не притежават удължена опашка. Оперението на мъжките до 1,5 година наподобява това на женските. Характерното оцветяване в пълната си яркост развиват до към третата година. Продължителността на живота е около 20 години.

                            Размножаване
                            Паунът е полигамна птица. Мъжките живеят в групи с по 3 до 5 женски. Половата зрялост настъпва на две три годишна възраст. Сезонът на чифтосването продължава от април до септември. Снасят по 4 – 10 яйца на земята. Птиците отглеждани като декоративни животни снасят три пъти годишно. Обикновен паунИнкубацията продължава 28 дена.

                             

                            Обикновен паун

                             

                             

                             

                             

                             

                            Дива пуйка

                              Дива пуйка (Meleagris gallopavo)

                              Описание

                              Дивата пуйка е едра птица с дължина 100-120 см., като 40% се падат на опашката. Мъжките тежат около 8,0 кг., а женските 3-3,5 кг.. Краката са високи с бледо виолетово или светло червеникаво оцветяване. Окраската на оперението е тъмна със зеленикав блясък на перата, като опашните пера и тези на крилата са с напречни бели линии. Главата и шията са голи без пера и оцветени в светло синьо с червени перли, като над очите и небцето са тъмносини. В основата на клюна от горната част на главата пуйката има израстък, които в зависимост от състоянието на пуйката се удължава и скъсява.

                              Размножаване

                              Женската снася до 15 яйца с бледожълт цвят и множество кафеникаво-червени точки. Мътят яйцата в продължение на 28 дни. Пилетата напускат гнездото една нощ след излюпването.

                              Разпространение

                              Дивата пуйка е разпространена, в Северна и Източна Америка. Тя е едно от най- късно одомашнените животни, отглеждана в Централна Америка (Мексико) от края на XV век. В Европа е пренесена в началото на XVI век.

                              Токачка

                                Recent Comments by alex

                                  No comments by alex yet.