grizachi

Патагонска мара (Dolichotis patagonum)

Това е едър южноамерикански гризач от род Мари. Видът е разпространен в патагонската част на Аржентина. Поради визуалната прилика със зайците често е наричан и с името Патагонски заек.

Разпространение

Видът се среща единствено в Аржентина.

Местообитание

Видът предпочита равнинни местности, но се среща и в местности обрасли с храсталаци и дори гори. В северните ареали обитава и територии с рядка полупустинна растителност.

Морфологичи особености

Патагонската мара на външен вид много прилича на заек. Има сравнително дълги уши и крайници. Задните крайници са по-дълги и замускулени от предните.  Предните крайници са въоръжени с четири пръста, а задните с по три. Опашката е къса и слабо окосмена. Космената покривка по гърба и горната част на тялото е сива, отдолу е бяла, а в страни е оранжева. Дължината на главата с тялото е 69 – 75 cм, на опашката 4 –5 cм. Теглото на тялото е 8 – 16 kg.

Поведение

Патагонските мари предпочитат местности с песъчлива почва и ниска храстовидна растителност. Добре са пригодени за бягане в откритите равнини и степи. Имат уникална социална организация представена от моногамни двойки живеещи в колония.

Хранене

Представителите на вида са растителноядни като се хранят предимно със зелената част на растенията и плодове. Марите са предимно дневни животни и прекарват около 46% от ежедневната си дейност заети в хранене.

Неприятели

Мъжките отделят повече време в патрулиране на територията от хищници. Основните неприятели са котки, лисици и хищни птици. Най-уязвими са малките.

Размножаване

В южна Аржентина марите се размножават от август до януари. Бременността продължава около 100 дни. Обикновено ражданията в Патагония настъпват през месеците септември и октомври веднага след зимните дъждове и летния сух сезон. Обикновено раждат един път годишно.

Нутрия (блатен бобър) (Муосаstor соурus).

Разпространение

Родината й е Южна Америка. У нас се среща предимно по поречията на Югоизточна България. Живее по двойки в заблатени местности и около малки пресни и солени водоеми, обраснали с блатна растителност.

Общи сведения

Нутрията е един от най-едрите гризачи, има късо и дебело тяло, дълга глава с тъпа муцуна, къси уши и дълги мустачки. Плува отлично. Предните й крайници са по-къси, с по пет дълги пръста, приспособени за хващане. Трите средни пръста от петте на сравнително по-дългите задни крайници са съединени с плавателна ципа. Дължината на тялото достига до 55 см, на опашката – до 20 – 35 см, тежи до 10 кг. Покрита е с гъста козина от два пласта – горен от дълги лъскави косми и под него мека, гъста вълна, почти непромокаема. Космената покривка е различно оцветена, преобладава мътносивия цвят в основата до кафявожълтия към върха. Коремът е по-сивокафяв, а гърбът е кестенявокафяв. Срещат се животни с бяла или жълта козина.

Хранене

Устройва леговищата си (дупки) с изход на нивото на водата. Камерата е разположена така, че да не се залива и при високи води на реките. Активна е през нощта. Излиза привечер да се храни. Предимно е растителноядна. В менюто й се включват освен блатната и крайводната растителност и семената, плодовете и зелената маса на селскостопанските култури, намиращи се около водоемите – царевица, цвекло, моркови, детелина, люцерна и др. Не яде риба. Животинската храна, доколкото участва в хранителния й спекър, се състои от миди и дребни мекотели.

Размножаване

Нутрията няма сезонност за размножаване. Бременността й продължава около 120—130 дни, след което женската ражда 5—6 напълно развити малки. Половата й зрелост настъпва на 5 месеца. Живее 6—10 години.