Hishtnici

Коата /Носато мече/

Носато мече /Nasua nasua/

Разпространено е в Южна Америка. Дължината на тялото заедно с опашката достига до 100 см, тежи до 10 кг. Цветът на козината е чернокафяв до сивокафяв, като на корема и вътрешните страни на крайниците става почти жълт. Опашката е пръстеновидно оцветена в жълтокафяво и чернокафяво. Ушите отвън са чернокафяви, а отвътре –  сивожълти.

Те са дневни животни и обикновено живеят в гората. Много добре се катери по дърветата. Храни се с разнообразна растителна и животинска храна – плодове, листа, клонки, яйца, насекоми и ларвите им, птици и др.

Женските обикновено живеят в големи групи, а мъжките обикновено живеят сами.
Размножителният период не е точно установен. Бременността продължава около 70 дни. Ражда най-често 3 – 4 малки. Новородените носати мечета са слепи и безпомощни, но под грижите на майката бързо растат. Полова зрелост настъпва на 1-годишна възраст. В зоологическата градина живее добре и при повече грижи се размножава.

IMG_8800 IMG_8794

 

Лъв

Лъвът (Panthera leo) е едър хищник от семейство Котки и един от четирите представители на род Пантери. Лъвът се среща в Африка — най-често в полупустините и по-рядко в пустините,...
прочети

Тигър

    Тигър (Panthera tigris) бозайник от семейство Коткови (Felidae). 

    Разпространение 

    В недалечното минало е разпространен в цяла Азия, но в наши дни ареалът му на разпространение е силно редуциран. В момента са оцелели само 8 подвида популации и в северна Африка.

    Начин на живот и хранене

    Храни се предимно с едри тревопасни бозайници, като елени, лосове, диви свине, биволи и едър рогат добитък, но при нужда може да стане всеяден. Тигърът е териториално животно и рядко напуска местообитанието си. Нетипична за котките е любовта му към водата, като при това демонстрира и завидни умения на плувец.

    Допълнителни сведения

    Вписан е в Червената книга на застрашените видове.

     

    Ягуар

      Ягуар (Panthera onca)

      Ягуарът е животно от семейство Котки. Той е най-голямата котка в западното полукълбо и третата най-голяма в целия свят (след лъва и тигъра). Неговото име идва от Южноамериканската индианска дума “Ягуара”, която означава „убиецът, който побеждава жертвата си с един скок.”

      Разпространение

      Среща се почти из цяла Южна и Централна Америка. Най-големите популации се наблюдават в Пантанал и щата Мато Гросо в Бразилия. Най-характерните местообитания на ягуарите са тропически джунгли, в по-малка степен – засушливи места, обраснали с храсталаци, пасища. Понякога те се появяват в пампасите (южноамерикански степи) и в пустинни райони.

      Начин на живот

      Той е уединено създание, освен по време на размножаване. Ловуват и преследват сами. Рядко се наблюдават повече животни заедно. Мощната челюст на ягуара му позволява да яде животни като каймани и костенурки. Обикновено убива жертвата си с едно захапване. За разлика от повечето котки, ягуарът обикновено захапва животните не за врата, а за черепа. Плячката на ягуара е доста разнообразна, но най-предпочитани са елените, пекари, агути и капибара. Ягуарът напада и едри тапири, когато отиват на водопой, отвлича кучета и домашни животни, лови алигатори, костенурки, риба и дребни животни.

      Размножаване

      В природата мъжките и женските ягуари се срещат само с цел чифтосване. След това мъжкият напуска женската. След 100-110 дни бременност тя ражда от 1 до 4 малки. При раждането те са слепи и телесната им маса е 700-900 г. На около шестмесечна възраст тръгват с майка си на лов. Остават с нея около две години, след което тръгват да търсят собствена ловна територия. Достигат полова зрялост около третата си година.

      Ягуарът е под абсолютната защита на държавните власти в Аржентина, Бразилия, Колумбия, Френска Гвиана, Венецуела, Хондурас, Никарагуа, Панама, Парагвай, Суринам, САЩ и Уругвай. Особено строги са мерките против ловците в Бразилия, Коста Рика, Гватемала, Мексико и Перу.

       

       IMG_3719

      Рис

        Рис (Lynx lynx), е хищен бозайник от семейство Котки. Той е представителят от семейството, живеещ на най-северна ширина и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най-едрата котка на континента.

        Разпространение

        Рисът е разпространен в гористи и планински райони на Европа и Азия. Предпочита тъмни гори, тайга, планински, хвойнови и широколистни гори с гъст подлес, лесостеп и лесотундра.

        Начин на живот и хранене

        „Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели крака, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.

        Рисовете са нощни животни и много рядко ловуват през деня. Нормално в тази част на денонощието те спят в гъсталаци или други места за укриване. Възрастните живеят уединено. Рисът е териториално животно, което не е склонно да извършва големи миграции.

        Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г. След края на Втората световна война рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини.

        Кафява мечка

        Кафява мечка (Ursus arctos) е бозайник от семейство Мечкови. Тя е най-едрият хищник в България. Разпространение Разпространена в България и Европа, в Западна и Централна Азия до Хималаите и в Северна Америка. Начин на живот и хранене Кафявата мечка живее в горски местности. Въпреки...
        прочети

        Енот

          ЕнотМиеща мечка (Procyon lotor) е средноголям бозайник, разпространен в Северна Америка. След интродукции в средата на 20 век ареалът му се разширил в Европа, Кавказ и Япония. Оригиналният му хабитат са широколистни и смесени гори, но може лесно да се адаптира в планински условия, крайбрежия и дори градски региони, където може да лови вредители.

          С дължина на тялото 40-70 cм и тегло 4 – 9 кг, енотът е най-големият представител на семейство енотови. Гъстият му подкосъм, който служи за изолация при студено време, заема почти 90 % от сивата му козина. Двете най-интересни приспособления на енота са неговите свръхчувствителни лапи и лицева маска.

          Тези приспособления имат място в митологията на индианските племена. Проучвания показват, че енотите могат да запомнят неща в период до три години. Принадлежат към групата на всеядните и са обикновено нощни животни.

          Храната им се състои от безгръбначни, растения и гръбначни.

          Енотите имат специфично социално поведение. Женските живеят заедно в своя собствена територия, докато мъжките живеят на групи, за да пазят позициите си от нашественици по време на размножителния период. След бременност около 65 дни, женският енот ражда между 2 и 5 малки през пролетта. Тези малки се изоставят от майката през есента.

          Дива котка

            Дива котка (Felis silvestris) е дребен хищник от семейство Котки. Размерите ѝ са малко по-големи от тези на произлязлата от нея Домашна котка. Разпространена е в Европа, Предна и Средна Азия и Африка.
            Тялото ѝ е здраво и набито, покрито с гъста козина. Дължината й е от 45 до 80 см, височина до 43 см, опашка 29-34 см, тегло от 3 до 8 кг. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на прякото ѝ наблюдение в природата.
            Дивата котка е териториално животно и, както и повечето си роднини в семейство Котки, избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След около два месеца бременност женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво и ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.

            Вълк

              Вълк (Canis lupus) бозайник от семейство Кучета (Canidae).

              Общи сведения
              Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по–голям от този на кучето. Вълците са високи около 66-80 cm при рамото, а теглото им е около 25-52 kg, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Дължината на тялото е 1,0-1,5 m, от които 30-50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане — те имат сравнително тесни гърди и силнимускули на гърба и краката. Оцветяването на вълците обикновено е от сиво до сиво-кафяво. То често наподобява цветовете на околната среда. Със стареенето вълците придобиват сивкав нюанс на козината си.

              Разпространение
              Вълците са разпространени почти по целия свят, срещат се главно в Северна Америка, Евразия и Близкия Изток. Те живеят в широк кръг природни условия – гори, тундра, тайга,равнини и планини. Вълците са социални хищници и ловуват на глутници, организирани в стриктна обществена йерархия и водени от алфа мъжки и алфа женска.

              Лов и хранене
              Вълкът е хищник. Методите за ловуване варират от изненадващи нападения до продължителни преследвания. Чрез взаимодействие в глутницата вълците могат да преследват едра плячка с часове.

              Продължителност на живот  и размножаване
              Обикновено вълците живеят 6–9 години в диво състояние, като затворени достигат средно до 16 години. Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Чифтосването става веднъж годишно, между януари и април. Интересен факт от социалната организация на вълците е, че те обикновено са моногамни – алфа двойката се чифтосва само помежду си. Бременността продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си. Раждат се по 1–14 малки, средно 6 или 7. Малките консумират храна, повърната от възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.
              Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките — на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1-4 години.

              Чакал

              Златист чакал (Canis aureus) Чакалът (от турски çakal, през персийски shaghal и санскрит sṛgālaḥ) е хищник със среден ръст, един от трите (в някои източници четирите) бозайника от семейството на...
              прочети

              Бялка

                Бялка (Martes foina), е дребен хищник от семейството Порови. Наричана е още и Кокарджа, Йоркипе, Конада или Самсар.

                Дължината на тялото е 60-75 см, а на опашката – 20-25 см. Теглото рядко надхвърля 1,8 кг. Окраската й е тъмнокафява до черно-кафява с изразен естествен блясък. Бялото петно на гърлото е раздвоено към предните крака. Бялката може да се сбърка със златката и по-рядко с черния пор.

                Среща се в цяла Европа. У нас е повсеместно разпространена. Населява скалните участъци, сипеите и откритите територии в горските местообитания. В равнинната част на страната обитава всички маломерни горички и необработваемите открити територии извън селскостопанския фонд.

                Храната на бялката е мишевидни гризачи, птици (фазани и кеклици), яйца и малки пиленца, малки зайчета и дребни бозайници. В храната й участват и различни плодове – шипки, къпини, глог, дрян и др.

                Естествените неприятели на бялката са чакалът, лисицата, дивата котка, скитащите кучета и бухалът.

                 

                Лисица

                  Лисица  (Vulpes vulpes), наричана още и червена лисица е най-често срещаният вид лисици. Тя има най-широк ареал от всички сухоземни хищници.

                  Отличителни белези

                  Обикновено има оранжевочервен цвят на козината, с бял корем и черни уши и крака. Очите ѝ са златисто-жълти и имат отличителни вертикални отсечени зеници като при котките. Възрастната лисица има тегло 4,1 – 5,4 кг. Дължината на тялото и достига от 80 см до 110.

                  Хранене

                  Лисиците са всеядни. Хранят се с гризачи, насекоми, плодове, червеи, мърша, яйца, мишки и други малки животни. Използват особен метод за ловуване на мишки. Лисицата застива, слушайки и гледайки внимателно мишката, която е видяла. След това скача високо и забива предните си крака върху мишката, притискайки я върху земята.

                  Размножаване

                  Женските имат ежегоден еструс, който продължава 1-6 дена. Овулацията е спонтанна. Копулацията е шумна и кратка и трае не повече от 20 секунди. Въпреки, че една женска може да се чифтоса с няколко мъжки (които се борят за нея), тя накрая избира да живее само с един. Мъжките донасят храна на женските до и след раждането, а иначе по принцип я оставят с малките в „майчинската бърлога“. Средният брой лисичета на една майка са 5, като има описани случаи, когато майката има 13 лисичета. Малките се раждат слепи и тежат до 150 грама. Проглеждат до около 2 седмици и правят първи крачки извън бърлогата до 5 седмици. Майката ги отбива до 10-тата седмица.

                  Особености

                  В горната част на опашката си, почти в основата ѝ, лисиците имат малко плешиво място. Когато си почиват, свити на кълбо, те често пъхат носа си там. На това място се намира жлеза, излъчваща мирис на горски теменужки. Теменужена жлеза имат както мъжките, така и женските лисици. Тя е особено ароматна през зимата. Учените не знаят все още за какво им служи тя.

                  Язовец

                    Язовец (Meles meles)

                    Язовецът, наричан още борсук е един от трите вида на род Язовци (Meles) на семейство Порови (Mustelidae). Разпространен е в цяла Европа (вкл. България), Мала Азия и части от Близкия Изток.

                    Тялото на язовеца е дълго до 90 см, покрито с груба козина — на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.

                    Язовецът е активен предимно нощем. Единственият представител на сем. Порови, който спи зимен сън.

                    Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа.

                    Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца. Язовецът е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, понякога в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици. Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

                    Храни се с разнообразна храна — плодове, царевица, яйца, дребни гръбначни, насекоми и други. В края на зимата женската, скрита в леговището си, ражда до 4 малки. Кърми ги в продължение на 5 месеца. Когато навършат 8 седмици, малките започват да излизат навън.