Trevopasni

Муфлон

    Европейски Муфлон (Ovis musimon) е дива овца предшественик на почти всички породи домашни овце (Ovis aries).

    Физическа характеристика 

    Европейският муфлон е сравнително дребен: дължина на тялото до около 120 см., височина в холката до около 80 см. и тегло до 35-55 кг., като женските са значително по-дребни. Мъжките имат големи спираловидно извити рога с насочени напред върхове и обща дължина до около 70 см. Рогата при женските са много по-малки или изобщо липсват. Лятната козина на муфлона е ръждивокафява, а зимната е по-тъмна. Муцуната, околоочието, корема и долната част на краката са бели. За мъжките е характерно едно светло петно от двете страни на тялото, което се нарича седло.

    Начин на живот и хранене 

    Муфлоните обитават скалисти планински местности около границата на гората, но често слизат и в горите. Аклиматизираният в България муфлон се развъжда успешно на свобода и в дивечовъдни стопанства в Родопите, Стара планина, Витоша, Средна гора, Странджа, но и в равнинните гори на Лудогорието. Предпочита по-топлите южни склонове, където през зимата снежната покривка е по-тънка и не се задържа дълго. Освен това предпочита сухия климат и не се развъжда във влажни места.

    През зимата муфлоните се събират на стада до около 20 животни, а през останалата част от годината се движат на малки групи, като женските с малки обикновено живеят отделно от мъжките. Излизат на паша рано сутрин и привечер, а през светли нощи – и нощем. Приспособени са към хранене със сравнително бедни на хранителни вещества високопланински треви, храсти, мъхове, лишеи; през зимата се прехранват основно с дървесна и храстова растителност, белят кората на дърветата и ядат дори борови клонки.

    Размножаване 

    Размножителният период на муфлона е в края на септември до началото на ноември. Тогава стадата женски и мъжките се събират. По-възрастните мъжки с най-големи рога превъзхождат останалите, но често се стига и до сблъсъци за утвърждаване правото над харем от женски. След около 5-месечна бременност женските раждат 1 или 2 малки, които укрепват много бързо. Зрялост достигат на втората година от живота си, но докато женските стават полово активни на около 2-3 годишна възраст, мъжките обикновено се размножават едва след 7-годишна възраст. Муфлоните се кръстосват успешно с домашни овце, давайки плодовито потомство.

    Благороден елен

      Благороден елен (Сеrvus elaphus) е едър тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Женският елен се нарича кошута.

      Разпространение

      Разпространен е в Европа (включително и България) и Азия. В миналото у нас е бил широко разпространен, но поради хищническото му избиване, заради месото и кожата днес е много намалял. Среща се в Стара планина и Средна гора, рядко в Странджа, Рила и Родопите. Обитава не много гъсти широколистни и смесени гори в равнинни, полупланински и планински местности. Често можем да го срещнем и в полугористи открити местности.

      Описание и начин на живот

      Благородният елен е голямо и красиво животно, тежко до 100 – 230 кг. Рогата на мъжкарите започват да растат март-април, и докато достигнат пълно развитие през юли-август са покрити с фина мъхеста кожица. Падат февруари. С възрастта рогата стават все по-големи и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си. Линее два пъти в годината, като цветът на козината му през лятото е ръждивокафяв, а през зимата – сивокафяв.

      Хранене

      Той е преживно животно. Храни се с разнообразна растителна храна – трева, листа, клонки, пъпки, гъби, коренища, плодове и др. На паша обикновено излиза привечер през лятото, а през зимата и през деня.

      Размножаване

      Половата зрелост настъпва на 2,5 години. Размножителният период е през септември-октомври. В този период мъжките животни провеждат тежки двубои за определяне на кой ще е баща на следващото поколение и са силно агресивни. Бременността продължава 240 – 250 дни. Април-май, женските раждат едно малко (рядко две), наричано „теле“, изпъстрено с бели петна, което е чудесна защитна окраска. Живее около 20 години.

      Елен лопатар

        Елен лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).

        Родината му е Средиземноморието, откъдето е разселен в Югоизточна, Западна и Средна Европа. Среща се и в Северна Африка.

        Характеристика

        Тялото му достига дължина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките елени е 80-90 кг, но може да достигне и до над 200. Женските са по-леки – около 40 килограма.

        Рогата на елена са разширени накрая във вид на лопати, като от задната им страна излизат по 7 – 9 израстъка. Напред от главното стъбло са насочени още 2 израстъка. Женските индивиди нямат рога.

        Космената покривка на гърба е тъмнокафява с бели овални петна и едри тъмни ивици по средата. Отстрани и по корема е по-светла. През лятото тя е ръждивокафява, а през зимата почти сива. Възможно е да се срещнат бели (албиноси) и черни лопатари.

        Начин на живот и хранене

        Живеят на стада от няколко женски с малките, като стадото се води от най-опитната женска. Мъжките живеят самостоятелно или в мъжки стада, като се събират с женските по време на размножителния период. Храни се с трева, пъпки, клони, листа, кори от дървета, гъби, плодове и др. Размножава се през октомври. Бременността продължава 240 – 250 дни. Женската ражда едно, рядко две малки. Половата зрелост настъпва след втората година. Живее около 20 години.

        Сърна

          Лама

            Лама (Lama glama) е бозайник от семейство Камилови.

            Разпространена е предимно в Латинска Америка като домашно млекопитаещо животно. Традиционно се свързва с Перу и скотовъдството на инките. Ламите се използват за вълна, мляко, месо и като товарни животни. Предполага се, че е доместицирана преди 4 – 5 хиляди години и произлиза от дивата лама гуанако.

            Физическа характеристика

            Освен‚ че са социални животни и обичат да живеят в стада, днес е позната само като домашно животно. Височината при холката е около 115 см и тежи 80 – 100 кг. Покрита е с дълга, груба вълна, коя е различно оцветена: едноцветна – бяла, ръждива, черна, тъмнокафява и пъстра. В случай, че ламата се почувства застрашена, е много възможно да започне да „плюе“ търбушно съдържание.

            Начин на живот и хранене

            Населението на Перу и Боливия отглежда лами във високите плата и добива мляко, месо и вълна. Използува се и като товарно животно. Половата зрялост настъпва след 2 – 3 години. Бременността продължава 11 месеца. Ражда обикновено едно малко, което бозае от майката 4 – 5 месеца. Ламата живее средно 15 години. В зоологическите градини ламите са добре аклиматизирани и от тях често се получават приплоди.

            Козя антилопа

              Козя антилопа (Ammotragus lervia)

              Тя е вид от подсемейство Кози, който естествено обитава скалистите планински масиви на Северна Африка. Макар че е рядко срещан в природното си местообитание, видът е пренесен в Северна Америка, южна Европа и на други места.

              Козята антилопа е известна още и като гривест козирог. Достига до 80-100 cm на височина при холката и на тегло от 40 до 140 kg. На цвят е пясъчно кафяв, като с напредването на възрастта козината му потъмнява, има малко по-светъл корем и тъмна ивица по протежението на гръбнака. Има по-дълъг сноп косми под брадичката, който при мъжките може да достигне до гърдите, и рехава грива.

              Рогата на гривестия козирог имат триъгълно напречно сечение и са мощни. Извиват се навън, назад и пак навътре. Достигат до 50 cm на дължина. Гладки са, като само в основата им с напредване на възрастта се появяват напречни набраздявания.

              Географско разпространение

              Видът естествено обитава северна Африка: Алжир, Тунис, северните части на Чад, Египет, Либия, северните части на Мали, Мавритания, Мароко, Нигер и Судан.

              Местообитание

              Козята антилопа предпочита сухи планински местности, където се хранят с треви, храсти и лишеи. Способни са да извличат напълно необходимата за метаболизма им вода от растителността, с която се хранят, но при наличие на водоизточник пият от водата и се въргалят в нея. Те са активни рано сутрин и привечер, като през останалата част от деня си почиват. Много подвижни, могат да извършат скок от над 2 метра.

              Добре се адаптират към хабитата си, който се състои от стръмни скалисти склонове и каньони. Когато се почувстват застрашени винаги тичат зигзагообразно, отскачайки от скалите, с цел да се изплъзнат от нападателите. Предпочитат трудните, пресечени терени, тъй като са много по-добре подготвени да се придвижват в такива условия от който и да е хищник. Видът проявява изключително номадски характер и постоянно се придвижва по скалистите хребети.