Лисица

    Лисица  (Vulpes vulpes), наричана още и червена лисица е най-често срещаният вид лисици. Тя има най-широк ареал от всички сухоземни хищници.

    Отличителни белези

    Обикновено има оранжевочервен цвят на козината, с бял корем и черни уши и крака. Очите ѝ са златисто-жълти и имат отличителни вертикални отсечени зеници като при котките. Възрастната лисица има тегло 4,1 – 5,4 кг. Дължината на тялото и достига от 80 см до 110.

    Хранене

    Лисиците са всеядни. Хранят се с гризачи, насекоми, плодове, червеи, мърша, яйца, мишки и други малки животни. Използват особен метод за ловуване на мишки. Лисицата застива, слушайки и гледайки внимателно мишката, която е видяла. След това скача високо и забива предните си крака върху мишката, притискайки я върху земята.

    Размножаване

    Женските имат ежегоден еструс, който продължава 1-6 дена. Овулацията е спонтанна. Копулацията е шумна и кратка и трае не повече от 20 секунди. Въпреки, че една женска може да се чифтоса с няколко мъжки (които се борят за нея), тя накрая избира да живее само с един. Мъжките донасят храна на женските до и след раждането, а иначе по принцип я оставят с малките в „майчинската бърлога“. Средният брой лисичета на една майка са 5, като има описани случаи, когато майката има 13 лисичета. Малките се раждат слепи и тежат до 150 грама. Проглеждат до около 2 седмици и правят първи крачки извън бърлогата до 5 седмици. Майката ги отбива до 10-тата седмица.

    Особености

    В горната част на опашката си, почти в основата ѝ, лисиците имат малко плешиво място. Когато си почиват, свити на кълбо, те често пъхат носа си там. На това място се намира жлеза, излъчваща мирис на горски теменужки. Теменужена жлеза имат както мъжките, така и женските лисици. Тя е особено ароматна през зимата. Учените не знаят все още за какво им служи тя.

    Коментарите не са разрешени.