Чакал

Златист чакал (Canis aureus)

Чакалът (от турски çakal, през персийски shaghal и санскрит sṛgālaḥ) е хищник със среден ръст, един от трите (в някои източници четирите) бозайника от семейството на Кучетата, Canidae, открити в Африка, Азия и Югоизточна Европа.

Характеристика

Чакалът заема една малка екологична ниша, заедно с останалите мършоядни и всеядни животни. Техните дълги крака и извити кучешки зъби са пригодени за ловуване на малки бозайници, птици и влечуги. Големите лапи, снабдени с възглавнички, им дават възможност да поддържат до 16 км/ч продължително време. Те ловуват предимно при слаба светлина, най-вече при зазоряване и привечер.

Чакалите са моногамни, като една двойка защитава територията си от останалите като свирепо прогонва натрапниците и маркира границите с урина и фекалии. Обитаваната площ може да бъде достатъчно голяма, за да приюти и младите чакали, докато си основат семейство и намерят своя собствена територия. Понякога чакалите се образуват малки групи, ако намерят труп на животно, но обикновено ловуват сами или по двойки.

В Древността

Античният Египетски бог на подземния свят, Анубис, е бил изобразяван в човешко тяло с глава на чакал. Днес чакалът е едно от най-често срещаните животни в Африка – извън резерватите, в обработваемите земи, дори в близост до човешките селища.
Чакал 

Коментарите не са разрешени.