Благороден елен

    Благороден елен (Сеrvus elaphus) е едър тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Женският елен се нарича кошута.

    Разпространение

    Разпространен е в Европа (включително и България) и Азия. В миналото у нас е бил широко разпространен, но поради хищническото му избиване, заради месото и кожата днес е много намалял. Среща се в Стара планина и Средна гора, рядко в Странджа, Рила и Родопите. Обитава не много гъсти широколистни и смесени гори в равнинни, полупланински и планински местности. Често можем да го срещнем и в полугористи открити местности.

    Описание и начин на живот

    Благородният елен е голямо и красиво животно, тежко до 100 – 230 кг. Рогата на мъжкарите започват да растат март-април, и докато достигнат пълно развитие през юли-август са покрити с фина мъхеста кожица. Падат февруари. С възрастта рогата стават все по-големи и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си. Линее два пъти в годината, като цветът на козината му през лятото е ръждивокафяв, а през зимата – сивокафяв.

    Хранене

    Той е преживно животно. Храни се с разнообразна растителна храна – трева, листа, клонки, пъпки, гъби, коренища, плодове и др. На паша обикновено излиза привечер през лятото, а през зимата и през деня.

    Размножаване

    Половата зрелост настъпва на 2,5 години. Размножителният период е през септември-октомври. В този период мъжките животни провеждат тежки двубои за определяне на кой ще е баща на следващото поколение и са силно агресивни. Бременността продължава 240 – 250 дни. Април-май, женските раждат едно малко (рядко две), наричано „теле“, изпъстрено с бели петна, което е чудесна защитна окраска. Живее около 20 години.

    Коментарите не са разрешени.