Африкански сив Жако

Белоглав лешояд (Gyps fulvus)
Белоглавият лешояд е едра дневна граблива птица.
Разпространение и биотоп
Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. По-голямата част от популациите са непрелетни.
Начин на живот и хранене
Храни се с мъртви животни. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Когато един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.
Размножаване
Гнезди по високи скали, понякога оформя малки колонии. Всяка година се връща в същото гнездо. Снася през януари, а мътенето трае 48-53 дни. Мътят и двамата родители. Малкото напуска гнездото на около 3 месеца. Моногамни птици са.
Природозащитен статус и опазване
В България е строго защитен вид. Среща се в Източни Родопи, където гнездят около 30 двойки. Видът е бил смятан за изчезнал от страната през 70-те години на ХХ век. През 1978 година е открита малка колония до язовир Студен кладенец с една размножаваща се двойка. След сериозни целенасочени природозащитни действия от страна на МОСВ, БДЗП и други НПО (обявяване на защитени територии, изкуствено подхранване и мониторинг) популацията нараства и днес вече може да се каже, че е стабилизирана. В рамките на Балканския план за опазване на лешоядите се предвижда изкуственото връщане на вида в Стара планина.
Патагонска мара (Dolichotis patagonum)
Това е едър южноамерикански гризач от род Мари. Видът е разпространен в патагонската част на Аржентина. Поради визуалната прилика със зайците често е наричан и с името Патагонски заек.
Разпространение
Видът се среща единствено в Аржентина.
Местообитание
Видът предпочита равнинни местности, но се среща и в местности обрасли с храсталаци и дори гори. В северните ареали обитава и територии с рядка полупустинна растителност.
Морфологичи особености
Патагонската мара на външен вид много прилича на заек. Има сравнително дълги уши и крайници. Задните крайници са по-дълги и замускулени от предните. Предните крайници са въоръжени с четири пръста, а задните с по три. Опашката е къса и слабо окосмена. Космената покривка по гърба и горната част на тялото е сива, отдолу е бяла, а в страни е оранжева. Дължината на главата с тялото е 69 – 75 cм, на опашката 4 –5 cм. Теглото на тялото е 8 – 16 kg.
Поведение
Патагонските мари предпочитат местности с песъчлива почва и ниска храстовидна растителност. Добре са пригодени за бягане в откритите равнини и степи. Имат уникална социална организация представена от моногамни двойки живеещи в колония.
Хранене
Представителите на вида са растителноядни като се хранят предимно със зелената част на растенията и плодове. Марите са предимно дневни животни и прекарват около 46% от ежедневната си дейност заети в хранене.
Неприятели
Мъжките отделят повече време в патрулиране на територията от хищници. Основните неприятели са котки, лисици и хищни птици. Най-уязвими са малките.
Размножаване
В южна Аржентина марите се размножават от август до януари. Бременността продължава около 100 дни. Обикновено ражданията в Патагония настъпват през месеците септември и октомври веднага след зимните дъждове и летния сух сезон. Обикновено раждат един път годишно.
Корела (Nymphicus hollandicus), позната още като нимфа. Среща се във вътрешната част на Австралия. Корелата принадлежи към подсемейство Calyptorhynchinae (по-известно като тъмни какадута). Корелите са класифицирани като член на Какаду, защото споделят всички характерни белези на Какадутата . Това са изправения гребен, жлъчен мехур и пух.
Отличителен за Корелата е гребена. Гребенът се изправя вертикално, когато птицата е уплашена или развълнувана, скосен когато птицата си почива, и прилепнала за главата когато е много ядосана. Корелите имат много дълги опашки, достигащи понякога половината дължина на тялото им. С дължина от 30 см и 33 см корелите са най-малките и единствените дългоопашати какадута. „Дивият тип“ корела има основно сиво оперение с подчертани бели ивици по краищата на всяко крило. Главата на мъжкия е в жълто или бяло, докато главата на женската е основно сива или светло сива, и двата пола имат оранжеви кръгли точки около ушите. Това оранжево е по-силно при мъжките и заглушено при женските. По този начин визуално се определя пола. Те са номади – местят се където има вода и храна. Срещат се по двойки и малки ята.
Малък Александър (Psitticula Kramer)
Произход: Малкия Александър идва от южната част на Азия и тропическата част на Африка.
Виждат се в гори, а също така и в безводни среди. Не е необичайно да се срещнат и в градски райони.
Обща характеристика:
Малкия Александър е зелен, с червена човка, завършващ с остър черен връх, имат пръстен около врата. На дължина достигат 40 см. В природата живеят на ята от 4 до 6 птици. Полова зрялост достигат след 3 години. Те са добри летци. Снасят от 4 до 5 яйца. Хранят се със семена, плодове и зеленчуци. Мъжките Александри имат черен пръстен около врата, който започва под човката и завършва с розов и бледосин външен пръстен. Mалкия Александър има много цветови мутации, като се започне от стандартния зелен, жълт, син, бял до много редки виолетови.