Blog Archives

Африкански сив Жако

    Боа констриктор

      Заек

        Zaek 1

        Яребица

          Кеклик

            Белоглав лешояд

              Белоглав лешояд (Gyps fulvus)

              Белоглавият лешояд е едра дневна граблива птица.

              Разпространение и биотоп

              Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. По-голямата част от популациите са непрелетни.

              Начин на живот и хранене

              Храни се с мъртви животни. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Когато един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.

              Размножаване

              Гнезди по високи скали, понякога оформя малки колонии. Всяка година се връща в същото гнездо. Снася през януари, а мътенето трае 48-53 дни. Мътят и двамата родители. Малкото напуска гнездото на около 3 месеца. Моногамни птици са.

              Природозащитен статус и опазване

              В България е строго защитен вид. Среща се в Източни Родопи, където гнездят около 30 двойки. Видът е бил смятан за изчезнал от страната през 70-те години на ХХ век. През 1978 година е открита малка колония до язовир Студен кладенец с една размножаваща се двойка. След сериозни целенасочени природозащитни действия от страна на МОСВ, БДЗП и други НПО (обявяване на защитени територии, изкуствено подхранване и мониторинг) популацията нараства и днес вече може да се каже, че е стабилизирана. В рамките на Балканския план за опазване на лешоядите се предвижда изкуственото връщане на вида в Стара планина.

              2_1256058367   Gyps_fulvus_dis

              Патагонска мара

                Патагонска мара (Dolichotis patagonum)

                Това е едър южноамерикански гризач от род Мари. Видът е разпространен в патагонската част на Аржентина. Поради визуалната прилика със зайците често е наричан и с името Патагонски заек.

                Разпространение

                Видът се среща единствено в Аржентина.

                Местообитание

                Видът предпочита равнинни местности, но се среща и в местности обрасли с храсталаци и дори гори. В северните ареали обитава и територии с рядка полупустинна растителност.

                Морфологичи особености

                Патагонската мара на външен вид много прилича на заек. Има сравнително дълги уши и крайници. Задните крайници са по-дълги и замускулени от предните.  Предните крайници са въоръжени с четири пръста, а задните с по три. Опашката е къса и слабо окосмена. Космената покривка по гърба и горната част на тялото е сива, отдолу е бяла, а в страни е оранжева. Дължината на главата с тялото е 69 – 75 cм, на опашката 4 –5 cм. Теглото на тялото е 8 – 16 kg.

                Поведение

                Патагонските мари предпочитат местности с песъчлива почва и ниска храстовидна растителност. Добре са пригодени за бягане в откритите равнини и степи. Имат уникална социална организация представена от моногамни двойки живеещи в колония.

                Хранене

                Представителите на вида са растителноядни като се хранят предимно със зелената част на растенията и плодове. Марите са предимно дневни животни и прекарват около 46% от ежедневната си дейност заети в хранене.

                Неприятели

                Мъжките отделят повече време в патрулиране на територията от хищници. Основните неприятели са котки, лисици и хищни птици. Най-уязвими са малките.

                Размножаване

                В южна Аржентина марите се размножават от август до януари. Бременността продължава около 100 дни. Обикновено ражданията в Патагония настъпват през месеците септември и октомври веднага след зимните дъждове и летния сух сезон. Обикновено раждат един път годишно.

                Патагонска мара

                Сухоземна водна костенурка

                  Игуана

                    Вълнист папагал

                      Папагал Корела

                        Корела (Nymphicus hollandicus), позната още като нимфа. Среща се във вътрешната част на Австралия. Корелата принадлежи към подсемейство Calyptorhynchinae (по-известно като тъмни какадута). Корелите са класифицирани като член на Какаду, защото споделят  всички характерни белези на Какадутата . Това са изправения гребен, жлъчен мехур и пух.

                        Отличителен за Корелата е гребена. Гребенът се изправя вертикално, когато птицата е уплашена или развълнувана, скосен когато птицата си почива, и прилепнала за главата когато е много ядосана. Корелите имат много дълги опашки, достигащи понякога половината дължина на тялото им. С дължина от 30 см и 33 см корелите са най-малките и единствените дългоопашати какадута. „Дивият тип“ корела има основно сиво оперение с подчертани бели ивици по краищата на всяко крило. Главата на мъжкия е в жълто или бяло, докато главата на женската е основно сива или светло сива, и двата пола имат оранжеви кръгли точки около ушите. Това оранжево е по-силно при мъжките и заглушено при женските. По този начин визуално се определя пола. Те са номади – местят се където има вода и храна. Срещат се по двойки и малки ята.

                        Папагал Малък Александър

                          Малък Александър (Psitticula Kramer)

                          Произход: Малкия Александър идва от южната част на Азия и тропическата част на Африка.

                          Виждат се в гори, а също така и в безводни среди. Не е необичайно да се срещнат и в градски райони.

                           

                          Обща характеристика:

                          Малкия Александър е зелен, с червена човка, завършващ с остър черен връх, имат пръстен около врата. На дължина достигат 40 см. В природата живеят на ята от 4 до 6 птици. Полова зрялост достигат след 3 години. Те са добри летци. Снасят от 4 до 5 яйца. Хранят се със семена, плодове и зеленчуци. Мъжките Александри имат черен пръстен около врата, който започва под човката и завършва с розов и бледосин външен пръстен. Mалкия Александър има много цветови мутации, като се започне от стандартния зелен, жълт, син, бял до много редки виолетови.

                          Щъркел

                            Зеленоглава патица

                              Мускусна патица