Blog Archives

Белочела гъска

    Мандаринка

      Розов пеликан

        Ням лебед

          Ням лебед

          Щраус

            Щраус (Struthio camelus) е птица от разред Щраусоподобни (Struthioniformes). Той е най-едрата съществуваща в наши дни птица.

            Разпространение

            До първото десетилетие на 20 век, щраусите са били широко разпространени в много части на Африка и югозападна Азия. Сега в дивата природа се намират само в отделни части на Източна Африка. В наши дни значителен брой щрауси има в щраусови ферми в Южна Африка и в Южна Австралия.

            Общи сведения

            Освен че щраусът е най-голямата от съществуващите птици, той е и единствен член на семейство Щраусови (Struthionidae). Щраусите са едни от най-старите птици живеещи днес на Земята и са в групата на нелетящите птици наречени „ratite“. Щраусите са номади. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата с добре развити нокти, което е тяхното главно оръжие за самозащита. Блъскайки с гърди противника, щраусите нанасят мощни ритници насочени напред и ноктите на пръстите им, могат да предизвикат тежки наранявания. Мощната бедрена и подбедрена мускулатура в комбинация със силно удължените „тибиотарзус“ и „тарзус“ им позволяват да постигнат скорост до  70 км/ч при бягане.

            Един голям мъжки щраус достига до 2,5 м височина и тежи около 135 кг. Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части бели и черни. Женските са по-малки и имат сиво-кафяви пера. И при двата пола главата изглежда малка в сравнение с останалата част от птицата.

            В дивата природа човек трудно може да се доближи до тях освен в резерватите, където птиците са свикнали с човека. Птиците имат големи кафяви очи, горните им клепачи имат тънки перца, които приличат на дълги мигли, предназначени да ги пазят от силното пустинно слънце. Те имат изключително зрение. В открито поле, дългата шия на щрауса и малката му глава действат като перископ, обръщайки се на всички страни за непрекъснато наблюдение на полето, докато голямото му тяло остава скрито зад храсти и скали. Животни търсещи безопасност като зебрите, използват косвено остротата на тези погледи.

            Размножаване

            Щраусите живеят до 70 г. и прекарват стадния си живот в малки разпръснати стада. Дивата птица стига полова зрялост на 4 години – във ферма на 2 до 3 год. Могат да се чифтосват през цялата година, но пиковия сезон е от пролетта до лятото. По време на чифтосването мъжкият се отклонява настрана с една или повече женски за изпълнение на ритуала по ухажването. Женската не снася яйца докато мъжкарят не направи дупка в земята. Всички женски снасят яйцата в тази дупка, докато не станат 10-15 и тогава мъжкият и старшата женска ги мътят в продължение на 6 седмици. В природата мъжкарят е много добър баща и много грижовен за пиленцата.

            Хранене

            Щраусите се хранят основно с растителна храна. Приемат различни плодове и семена, също и листа и филизи от храсти, пълзящи и сочни растения. Ядат също и малки безгръбначни и гръбначни, като гущери например. Поглъщат едри семена и камъчета, помагащи на храносмилането на твърдите храни.

            Ему

              Ему (австралийски щраус) (Dromiceus novaehollandiae).

              Родината му е Източна Австралия и о. Тасмания. Преди е бил много по-разпространен. По-едър е от нанду: висок е до 1,70 м и те¬жи 55 кг. Има пухкаво сивочернокафеникаво оперение със синкав оттенък на главата. За разлика от щрауса Ему е с три пръста на задните крайници. Нокътът на средния пръст е по-голям и заострен и служи за самозащита, тъй като подобно на щраусите и те ритат напред. Предните крайници (крила) са почти рудиментирани за разлика от тези при щрауса. Наличието на две резонаторни торби в областта на шията са причина Ему да издава хараткерен звук на тимпам.

              Размножаване и хранене

              Ему е моногамна птица, която в Австралия се размножава през декември-януари. Женската снася 6 – 20 яйца в гнезда, издълбани в пясъка. Интересно и характерно е че цветът на яйцата при Ему е тъмнозелен. Мъжкият ги мъти 50 – 60 дни и през това време почти не се храни. След това се грижи и за от¬глеждане на малките, които имат пухесто оперение и са оцветени ивичесто.

              Ему се храни с насекоми, треви, семена и плодове.
              Ему живеят добре в зоологическата градина. При застудяване на времето се прибират в затворено и затоплено помещение.

               

              Обикновен паун

                Обикновен паун

                Обикновен паун (Pavo cristatus) е едра птица от семейство Фазанови.

                Разпространение

                Видът е широко разпространен в Пакистан, Индия и Шри Ланка на надморска височина до 2000 м. Ареалът му на местообитание обхваща районите южно и източно от река Инд, в Джаму и Кашмир, източен Асам, южен Мизорам и целия Индийски полуостров. Обитава както джунгли и горски местности така и обработваеми земи в близост до селищата.
                Макар, че е пренесен доста рано в Средиземноморието широко разпространение в Европа намира след походите на Александър Велики в Индия.Одомашняването му е спомогнало видът да се разпространи във всички части на света.
                Паунът е защитен вид. Той е напълно защитен от Закона за индийските диви животни от 1972 г. Видът е обявен за националната птица на Индия.

                Описание
                При паунът е ясно изразен половия диморфизъм. Мъжките са ярко оцветени с дълги пера на опашката, които по дължината си имат характерни „очи“. Дължината на тялото е около 100 – 125 cm, а опашката 40—200 cm. Мъжките тежат 4 – 6 kg, а теглото на женските варира от 2,75 до 4 kg. Главата и шията са със син цвят, гърбът е зелен, а долната част на тялото е черна. Женските са сивкави на цвят, по-невзрачни и не притежават удължена опашка. Оперението на мъжките до 1,5 година наподобява това на женските. Характерното оцветяване в пълната си яркост развиват до към третата година. Продължителността на живота е около 20 години.

                Размножаване
                Паунът е полигамна птица. Мъжките живеят в групи с по 3 до 5 женски. Половата зрялост настъпва на две три годишна възраст. Сезонът на чифтосването продължава от април до септември. Снасят по 4 – 10 яйца на земята. Птиците отглеждани като декоративни животни снасят три пъти годишно. Обикновен паунИнкубацията продължава 28 дена.

                 

                Обикновен паун

                 

                 

                 

                 

                 

                Дива пуйка

                  Дива пуйка (Meleagris gallopavo)

                  Описание

                  Дивата пуйка е едра птица с дължина 100-120 см., като 40% се падат на опашката. Мъжките тежат около 8,0 кг., а женските 3-3,5 кг.. Краката са високи с бледо виолетово или светло червеникаво оцветяване. Окраската на оперението е тъмна със зеленикав блясък на перата, като опашните пера и тези на крилата са с напречни бели линии. Главата и шията са голи без пера и оцветени в светло синьо с червени перли, като над очите и небцето са тъмносини. В основата на клюна от горната част на главата пуйката има израстък, които в зависимост от състоянието на пуйката се удължава и скъсява.

                  Размножаване

                  Женската снася до 15 яйца с бледожълт цвят и множество кафеникаво-червени точки. Мътят яйцата в продължение на 28 дни. Пилетата напускат гнездото една нощ след излюпването.

                  Разпространение

                  Дивата пуйка е разпространена, в Северна и Източна Америка. Тя е едно от най- късно одомашнените животни, отглеждана в Централна Америка (Мексико) от края на XV век. В Европа е пренесена в началото на XVI век.

                  Токачка

                    Сребърен фазан

                      Златен фазан

                        Диамантен фазан

                          Колхидски фазан

                            Пръстенчат фазан

                              Кокошки